04 окт
Палмово масло ( Elaeis Guineensis oil ) - ЗА или ПРОТИВ ? ? ? част 2
Палмово масло ( Elaeis Guineensis oil ) - ЗА или ПРОТИВ ? ? ? част 2

ЧАСТ І

Защото това е най-евтиното натурално растително масло! Този вид палма се отглежда от хилядолетия в Западна Африка, за туземците това било традиционен вид, чиито червено-оранжеви плодове използвали пълноценно под различни форми в кухнята.

Заради лесното й отглеждане и богатство от естествени хранителни съставки, бързо била разпространена из цяла тропическа Африка, Азия и Южна Америка. Маслото добивали чрез студено пресоване на подобните на голяма слива плодове, изключително богати на мазнини. От 100 кг плод се получават 22 кг масло, а от 1 хектар палмови насаждения се произвежда 10 пъти повече масло, отколкото от същата площ засята със соя, 7 пъти повече от слънчогледовото олио, 6 пъти повече от олиото от гроздови семки или това от рапица. За добиване на този вид масло се използва много по-малко енергия и пространство. В този смисъл маслената палма е една изключително рентабилна от екологична и икономическа гледна точка култура. При това дава плодове целогодишно, два пъти на месец, средно 25 до 35 години. След 20 години, обаче, дърветата стават много високи и е трудно събирането на плодовете, поради което ги отсичат и дървесината се използва за строителство като екзотичен дървен материал, за добив на хартия или за дървени въглища. Ето и някои средни (за периода 1991 – 2011 г.) цени в US долари/за тон на основните използвани мазнини:

  • палмово масло 491
  • рапично олио 680 (39% по-скъпо от палмовото)
  • слънчогледово олио 760 (55% по-скъпо от палмовото)
  • зехтин,студено пресован 852 (68% по-скъпо от палмовото)
  • масло 2739(458% по-скъпо от палмовото)

Така палмовото масло навлиза доста стабилно на пазара на хранителни и нехранителни стоки и през 1980 г. предизвиква вече гнева на производителите на соево олио в САЩ, което до този момент е било най-използваната мазнина в хранителната индустрия. Американската соева асоциация излиза с петиция, в която основното искане е палмовото масло да не бъде приемано като естествена растителна мазнина, а на етикетите задължително да се отбелязва:„съдържа палмово масло”. Към това се добавя и мощна медийна кампания за вредата от наситените мастни киселини и дори „опасност от отравяне на Америка”. Науката е призована да стане арбитър в острия спор. Но получените данни не доказват „абсолютната вреда” от употребата на палмовото масло. Напротив, по-скоро се оказва, че отделните мастни киселини имат различен метаболитен път и редица външни фактори оказват въздействие върху биологичната им ефективност, което насочва вниманието повече към технологията на производство на различните мазнини и съвкупното им значение за човешкия организъм. Или иначе казано, колкото по-малко химически намеси има в производството на растителните масла, толкова по-полезни са те за нас. Но това се отнася до всички рафинирани или получени чрез студено пресоване масла. Нещо повече, СЗО и ФАО(Организацията по прехрана и земеделие към ООН) го включват успешно през ХХ век в борбата срещу слепотата и детската смъртност в редица страни на Африка, Азия и Южна Америка.
И палмовото масло намира все по-широко и по-широко приложение. Разрастват се площите заети от маслената палма. Производител №1 на палмово масло стават Малайзия и Индонезия (80% от световното производство), следвани от Тайланд, Нигерия и Колумбия. Световното производство през 2011 г. достигна вече 50 млн.тона по данни на Департамента за селско стопанство на САЩ. По прогнози на ФАО до 2020 г. то ще се удвои, а до 2050 г. – ще се утрои. По изследвания на в-к „Индепендънт” през 2009 г. палмовото масло присъства в 43 от 100 най-продавани хранителни стоки в Англия. То заема ключова позиция и в производството на козметични продукти, става основната съставка на биогоривата. От 10% биодобавки към дизеловото гориво в Европейския съюз, 1% идва от палмово масло, което е 1 млн. т. Всичко това не би било толкова лошо, ако не беше довело до разразилата се „екологична война”. Защото увеличаващото се потребление на палмово масло води до увеличение на площите засаждани с маслена палма и съответно до унищожение на вековни тропически гори. От 1970 г. насам площите засадени с маслена палма в Малайзия са се увеличили 12 пъти, а в Индонезия – 30 пъти, щедро насърчавани от Световната банка и много частни банки, заради евтината работна ръка. Става въпрос за милиони хектари унищожени гори. В Индонезия например за периода 1990 – 2005 г. са обезлесени 21 милиона хектара вековна тропическа гора, на нейно място са се появили само 3 милиона хектара палмови насаждения, а другите 18 милиона? Гората се унищожава заради дървения материал използван в строителството, производството на хартия и дървени въглища. А когато не се засаждат нови гори, обезлесените площи се превръщат в савани и пустини, в най-добрия случай в селскостопански ниви за интензивно отглеждане на други култури. Но ако първичната гора се превърне в плантация планетата ни губи 85% от своето биоразнообразие. „Войната” е обявена през 2008 г. след един репортаж на телевизия ВВС озаглавен „Умирайки за една бисквитка”, в който се разкриват огромните загуби за цялата планета от обезлесяването на първичните гори заради засаждането на плантации с маслени палми: промени в климата, изчезване на редица животински видове в югоизточна Азия, сред които най-застрашени са орангутаните и тигрите, увеличени емисии на въглероден двуокис (Индонезия става трета в света след Китай и САЩ), междуплеменни войни, междуособни конфликти и т.н. Включва се и неправителствената организация за опазване на околната среда „Грийнпиис”, чиито представители смятат, че чрез изсичането, подпалването и пресушаването на богатите на торф горски пространства се повишават значително емисиите на въглероден двуокис в атмосферата, което от своя страна е една от причините за глобалното затопляне и изчисляват, че Индонезия е причинила 8% от тези емисии. Активистите на Грийнпиис обвиняват директно някои от най-големите компании в света като „Нестле”, „Мак Доналдс” и „Юниливър” за безразборното изсичане на тропическите гори с искането да се спре употребата на нелегално внесено палмово масло и дървен материал. Обявен е бойкот за купуване на редица техни продукти, като например „Кit Kat”. Посочените фирми приемат да не употребяват палмово масло от некоректни производители, прекрачващи прага на екологичния риск и нарушаващи екосистемата на планетата. През 2004 г. друга екологична организация WWF (Световен фонд за дивата природа), една от най-големите и най-уважавани независими природозащитни организации в света поема инициатива за сертификация на палмовото масло с цел намаляване на неконтролираното обезлесяване. Към тази инициатива се присъединяват 40% от най-големите играчи на този пазар – производители, търговци и промишлени потребители на палмово масло. Но това повишава цената на суровината и през 2009 г. се появява информация за големи количества непродадено сертифицирано палмово масло, а същевременно потреблението на големите производители в хранителната и козметичната индустрии въобще не е спадало. В резултат WWF публикува в „черен списък” фирмите участвали в инициативата, но неспазили собствените си обещания. Следва нова инициатива от страна на някои големи потребители като „Боди Шоп” за сертифициране в рамките на така нареченото екологично селско стопанство. Екологичното масло от Колумбия се появява като надпис, но много скоро се оказва, че това не е причина за поредното обезлесяване на терените, тъй като екологичните продукти изискват сертификат за неупотреба на пестициди и други вредни за околната среда средства, а не запазване на горите. „Юниливър”, най-големият промишлен потребител на палмово масло в света, също твърди, че до края на 2012 г. ще започне да използва само сертифицирано от „зелени палмови ферми” масло, търговски сертификат създаден с цел разрешаване на екологичните и социални проблеми в тази област. Силният натиск на общественото мнение по света кара правителствата на Малайзия и Индонезия да приемат редица конкретни мерки за прекратяване унищожението на тропическите гори и да изработят цялостна стратегия за опазване на природната среда чрез повишаване рентабилността на съществуващите земеделски земи. След проучване направено през 2006 г. се оказва, че само в Малайзия се изхвърлят 50 000 тона използвани за пържене растителни масла, които чудесно биха могли да бъдат включени като съставки в биодизела. Появява се нова вълна в производството на биогорива от отпадъчни мазнини, тъй като се доказва, че получените метилови естери могат да бъдат използвани като гориво в немодифицирани дизелови двигатели.

palm oil 2 Палмово масло ( Elaeis Guineensis oil )   ЗА или ПРОТИВ ? ? ? част 2
Не бива обаче да се забравя, че благодарение на палмовото масло, в Индонезия например, се изхранват повече от 5 милиона души. В тяхна защита се изправят на свой ред неправителствени организации като "World Growth", които изготвят програми за борба с бедността и разрастващата се палмова индустрия е една от тях, защото създава повече работни места и повишава стандарта на живот на местното население.
Поредният проблем възниква от използването на палмовото масло като суровина за добиване на различни химични съединения, които се включват в хранителните и козметични продукти като подобрители, овкусители, стабилизатори. Но вече има доказателства за тяхното вредно въздействие върху човешкия организъм (напр. емулгатор Е471, стеаринова киселина, изопропил, натриев лаурил сулфат и т.н.).
Всичко това води в един момент до цялостното заклеймяване на палмовото масло като вреден продукт и призив за пълен бойкот на продуктите, които го съдържат.
Забраната за влагане на растителни мазнини в млечните продукти, наложена тази година у нас е отгласът на тази „световна война” в България. Информираният клиент може сам да прецени какъв продукт ще използва, стига производителите коректно да изписват пълното съдържание на продуктите на етикетите, без скрити и завоалирани наименования, като например „растителни мазнини”. Зад подобен надпис почти винаги се крие палмово масло. Специалистите по биохимия в храненето вече се обединяват около мнението, че всички мастни киселини, ненаситени и наситени, имат полезна биологична роля за функционирането на човешкия организъм. Дозата е тази, която може да ги превърне в „добри” или „лоши” и всеки потребител сам трябва да направи своя избор, но нека това бъде информиран избор. Затова не се страхувайте, ако на етикета на любимата ви храна прочетете, че съдържа палмово масло. Не купувайте, ако то е рафинирано, хидрогенирано или частично хидрогенирано, парфюмирано, оцветено и т.н. В този случай непременно съдържа транс мазнини, а те са вредни за здравето. ВАЖНО Е ДА ЧЕТЕМ ЕТИКЕТИТЕ ДОБРЕ! Проблемът отдавна е станал технологичен и пряко зависи от моралните норми на всеки производител.
А в световен мащаб изходът може да се търси в рационалното и премерено отношение към проблема, основано на социално отговорни и екологични методи за упражняване на селското стопанство в страните отглеждащи маслени палми. До този момент единствен критерий е използването на маслото като носител на биоенергия. WWF призовава всички природозащитници, производители, търговци, банки, инвеститори и потребители на палмово масло към организиране на „Кръгла маса на тема: Установяване на равновесие в производството на палмово масло”. Пожелаваме им успех!