10 яну
Широколист Жиловляк (plantago major l.)
Широколист Жиловляк (plantago major l.)

Жиловлякът е многогодишно тревисто растение, разпространено в умерения климатичен пояс на Европа и Азия. Високо е 12-30 см, с характерна розетка от листа с дълги дръжки при основата. Листата са широки и елипсовидни, до яйцевидни, със силно изпъкнали многобройни дълги окръглени и твърди жилки, откъдето по всяка вероятност носи и името си. Цъфти от април до ноември. Цветовете са дребни, светлокафяви, ципести, събрани в съцветие, цилиндричен клас, дълъг колкото цветоносното стъбло или по-дълъг от него. Семената, които се образуват са чудесна храна за птиците, отглеждани в клетки, заради голямото съдържание на белтъци и мазнини.

Жиловлякът расте по влажните и тревисти места, в ливадите и градините, обикновено изкореняван като плевел. Много често се среща край пътищата, поради което в руския език например е наречен „подорожник”, подобно наименование „подрумник”се среща и в български местни диалекти. В българския език се употребява и думата „живовляк”.
Най-известни са широколистният и теснолистният жиловляк, но общо в семейство Plantaginaceae има повече от 250 разновидности, от които в България се срещат 15 вида. Макар и доста невзрачен на външен вид, жиловлякът е сред най-ценните билки, използвани в народната медицина и съвременната фармация.
Наименованието на латински Plantago произхожда от planta, т.е. ходило, стъпало и се свързва с приличащото на кожа листо, което пък съчетано с прилагателното maior подсказва, че листата на широколистния жиловляк са значително по-големи от останалите видове. Има и друга версия, тъй като planta от латински се превежда и като растение се смята, че Plantago означава „растение, което въздейства”, т.е. се свързва с широкото му използване в медицинската практика на древен Рим.
Широколистният жиловляк е едно от най-древните лекарствени растения. Събирали го за медицински цели още в древен Китай, преди повече от 3000 г. и го препоръчвали най-вече срещу ухапване от скорпиони и змии. Древните гърци и римляни използвали семената му при дезинтерия, възпалителни процеси в стомаха, черния дроб и дихателната система. Има сведения, че са го използвали Хипократ и Гален . Авицена го предписвал при язви, при трудно зарастващи рани и като кръвоспиращо средство, а древноримският учен Плиний Стари го препоръчвал за 24 болести. Така жиловлякът станал лек панацея използван и до днес, главно листата и семената.
Съществува легенда за това как било открито свойството на жиловляка да заздравява рани. Веднъж две змии се препичали на пътя на слънце. Изведнъж от завоя излязла каруца. Едната змия успяла да изпълзи бързо от пътя, но другата се забавила и била разполовена от предното колело. Хората, които се возели в каруцата, видяли как първата змия, която останала невредима, изпълзяла в тревата и скоро се върнала с листо от широколист жиловляк, покрила с него пострадалата си посестрима и я изцерила. И започнали хората да използват билката като лек за рани.
Широколистният жиловляк е най-известната билка за лечение на рани по кожата от всякакъв тип. Външно се прилага без специални процедури и рецепти, просто свежо откъснатото и намачкано с ръка листо се поставя върху нараненото място като компрес. Има силно антибактериално, антимикробно, антивъзпалително и хемостатично действие, за което се прилага при много трудно зарастващи рани, дори вече замърсени, от изгаряния, навехнати стави, гнойни и кървящи рани до леки обриви или младежко акне. Бързо и лесно преминават ухапвания от насекоми натрити с листа или прясно изцеден сок.
Жиловлякът има силно въздействие върху кожата, дихателната, храносмилателната и отделителната системи благодарение на химичния си състав: гликозиди, флавоноиди, дъбилни вещества, органични киселини, витамини А, В1, В2, С, К и Р, минерални соли (калиеви и силициеви), растително масло, слузни вещества,пектини, ензими и сапонини. Лечебният ефект се дължи главно на слузните и дъбилни вещества.
Вътрешната употреба, като запарка или сок, се свързва с чистенето на организма от отрови, токсини и спиране на кръвотечения. Билката има силно изразено астрингентно,т.е. стягащо, тъканите свойство, което се използва за намаляване на отоци и възпаления, за спиране кръвотечения и за ускоряване затварянето на рани. Това обяснява използването й при лечение на кръвотечения и възпаления на стомаха и червата, както и при по-силни месечни кръвотечения при жените. Много по-бързо се възстановяват увредени тъканите при счупвания, навяхвания и синини. Чудесно средство при хемороиди и фисури. Включва се във всички билкарски рецепти при възпалителни процеси в стомаха и язва на дванадсетопръстника, при чувствителни черва и диарии, като укрепващо средство при диспепсии, колити и дизентерия. Чудесно средство за пречистване на кръвта, дробовете и стомаха в по-голяма степен от редица други билки.
Широколистният жиловляк е една от най-употребяваните като отхрачващо средство билки, поради което е широко препоръчвана за заболявания на дихателната система. Тя облекчава кашлицата при астма, възпаления на белите дробове или алергии. Използва се и при възпалителни процеси в ушите, при всички случаи на настинки, грипни състояния, възпаления на сливиците и инфекции в гръдния кош, туберкулоза, при загуба на гласа, коклюш.
Билката се използва много успешно и при всякакви инфекции на отделителната система, възпаления на бъбреците, на пикочния мехур и пикочните пътища, на простата, има ефективно диуретично въздействие.
Сокът от свежи листа на жиловляк е доказано ефективен при лечение на стафилококови инфекции и заболявания на очите. Има определено успокоително въздействие и понижава артериалното налягане, използва се при невродермити.
Използва се под формата на:

  • сок – изцеден от пресни измити листа, използва се главно за въздействие външно върху кожата, за промиване на пресни или стари, незатварящи се рани или вътрешно като силно противовъзпалително средство. Разреден с вода се използва за гаргара и изплакване при проблеми със зъбите, венците и езика, както и за промивки на очите. Може да се смеси с мед в съотношение 5 части сок : 1част мед и да се използва вътрешно, а ако се смеси в съотношение 1 : 1 и се остави да ври 20 мин на слаб огън може да се съхранява по-дълго време на хладно. Ползва се по 1 с.л. 3 пъти на ден преди ядене, може да се пие в мляко, чай или супа. Курсът на лечение е 30 дни;
  • компрес – свежи измити листа се намачкват или начукват леко и се поставят върху ужилвания от пчели или оси, екземи, контузии и синини, отоци при навяхвания и счупвания, рани, лишеи или дори върху обикновено акне и обриви;
  • маз – за по-бързо заздравяване на рани, хемороиди или при изгаряния. Приготвя се като се смесят 50 грама пресен сок от широколист жиловляк и по 25 грама ланолин и вазелин, всичко се разбърква добре и съхранява в стъклен съд на хладно;
  • запарка – използват се семена, залива се 1 с.л. с 1 ч.ч. гореща вода, оставя се да кисне до охлаждане и тази слузеста запарка се изпива преди лягане. Има меко слабително действие;
  • запарка може да се направи и от листата като се запарват 1 с.л. сухи или свежи листа с 250 мл гореща вода за около 15 мин, пие се 3 пъти дневно преди храна. В билкарството най-често се използва съвместо с други лечебни растения за подсилване на лечебния ефект.

Ядливи са всички видове жиловляк. Млади листа се използват в кухнята на много европейски страни в суров вид като зелена салата самостоятелно или в съчетание с други зелени зеленчуци и подправки. Или готвени по правилата, по които се готви спанак те придават лек гъбен привкус, например за овкусяване на омлети или картофи. В съчетание с коприва и глухарче се използва за т.нар. пролетно изчистване на организма, а смлени на брашно семена от жиловляк се използват в здравословни смеси за хляб или супи. Енергийната стойност на жиловляка е ниска: само 15 калории за 100 грама, които набавят 1 грам протеини, 1 грам мазнини и 3 грама гликозиди. Гликозидите са определени молекули, в които една захар е свързана с нещо друго. Много растения складират важни вещества под формата на неактивни гликозиди. Когато веществата са нужни, гликозидите се свързват с вода и ензим и захарната част се отделя, като прави химикала годен за използване. Много такива растителни гликозиди се използват като лекарства, както е случаят с жиловляка. При човека отровите често се свързват със захарни молекули, за да се изхвърлят от тялото.
Сушени листа се използват като съставна част в някои видове тютюни за лула, ако това може да придаде по-здравословен аспект на пушенето и да успокои пушачите.
Внимание! Противопоказание за използването на жиловляка е предразположението за образуване на тромби.
И не забравяйте: мийте билките добре преди да ги използвате.
НИКОГА НЕ СЪБИРАЙТЕ БИЛКИ БЛИЗО ДО ПЪТИЩА И ЗАМЪРСЕНИ МЕСТА!

Използването на екстракт от широколист жиловляк в козметична серия BIO ARGENTUM и по-специално в Крема против подсичане е следствие на прекрасните му свойства като природно заздравяващо и антибактериално средство, което естествено допълва въздействието на сребърната вода. Така бебешката кожа става здрава и чиста.